Недостатъци в възпитанието на детето: хипер- и хипопеция

Когато отглеждат дете, възрастните често се опитват да развият независимост в него, като същевременно се противопоставят на взаимни пропуски. Един от тях - това е hyperopeak, т.е. прекомерна грижа за децата, което може да доведе до детско дете. Вторият пропуск е т.нар hypoopeak, т.е. когато детето е лишено от подкрепа и помощ. Последицата на хипопеята може да бъде упоритостта и безпомощността на детето.

Недостатъци в възпитанието на детето

Детето ще стане детски, ако възрастните напълно потискат мотивацията на детето за всичко. Те могат да направят това по различни причини: ако се опитат да спасят бебето, те се страхуват от него или ако "глупавите" дела на детето предизвикват презрение към тях. Поради това се случва едно: Загубата на инициатива на детето - първият и важен компонент в формирането на независимост, Следващите компоненти от него, в съответствие с това, също не се проявяват.

Но детето не губи напълно своята независимост, просто го прехвърля в друга област на дейност, я проявява в неспецифична форма. Например, детето е забранено да прави това, което иска, и това, което може да направи, не го интересува. Тогава детето започва да бъде упорито, да нарушава забраните, да бъде капризно - по този начин прехвърля проблемите на възрастните, опитвайки се да осъзнае своята нужда от независимост и независимост под друга форма. Ако това не спре във времето и не позволява укрепването на тези качества, то през учебните години от детето може да се получи напълно невротична форма, която не е нещо, което да се учи или комуникира с връстници и стъпката няма да може да стъпи без майката.

Задълбоченото забавяне на формирането на независимост и независимост на детето е т.нар синдром на безпомощност. В отличие от детей инфантильных, у которых есть какая-то первичная инициатива, которая потом угнетается взрослыми, у детей с синдромом беспомощности даже ее нет изначально. Такие дети совершенно нелюбопытные, ничто не вызывает у них особенного интереса, они могут заниматься одним и тем же длительное время, редко меняют игрушки, им безразлично, чем играть. У детей, которые с ранних лет растут в круглосуточных группах детских садиков и в детских домах, такие замедления в развитии выражаются особенно явно. Это происходит из-за недостатка общения ребенка с взрослыми, что замедляет формирование самостоятельности так же, как и многих других функций малыша. Даже в семьях, на первый взгляд благополучных, где родители практикуют такие сверхмодные теории, как например, закаливание, беби-йога, сыроядение и т.д., у детей также может развиваться синдром на безпомощност. Вреда такие теории не принесут, если родители не будут чрезмерно ими увлекаться и будут их сочетать с другими. Но если родители создают культ какой-то одной теории, появляется психологический уклон. И эта теория, если она будет единственным видом активности, может повлечь за собой непоправимые изменения и нанести психике малыша неисправимый вред.

LEAVE ANSWER